Роман “Три Свята” – Раждането на наследника

Руините не издаваха никъкъв живот. От векове никой не знаеше за съществуването им, а като си има предвид състоянието на стените и криптата, в която бе попаднал стъпвайки накриво и падайки стотина стъпки през покрива и, никой не бе стъпвал тук от хилядолетия.

Ивал бе попаднал тук по случайност. Търсейки убежище от градската стража, той препусна през нощта и се бе отдалечил в посоката, която бе сигурен, че няма да го последват.

Пътят на прокълнатите имаше своята страшна слава. Легендата гласеше, че в много далечното минало, преди голямото земетресение, това е била главната пътна артерия на континента, свърваща с широк колкото да се разминат 6 волски талиги път най-източните и на-западните части на големия континент. След бедствието обаче, разцепилоземните недра и раделило огромната земна маса на три по-малки, бе започнал да отмира и постепенно  други пътища, по-охранявани и изпозвани от него заеха мястото му. В момента по пътя странстваха главно разбойнически банди, местни главорези, самообявили се владетели на този или онзи край, а в два участъка големи колкото малко море и “прокълнатите”. Никой не ги бе виждал, никой не знаеше от къде са и защо са дошли на този свят. Знаеше се само, че нещо ги държи само в тези два участъка и че не могат(или не искат) да ги напуснат. От друга страна, никой, осмелил се по една или друга причина да ги посети не се връщаше да разкаже какво е видял. Е, говореше се за един крадец, успял някакси да намери обратния път, но това което разказа изглеждаше като приказки от сънищата, а много скоро след като се върна загуби главата се точно заради тези разкази, които бяха сметнати за неуместни и накърняващи честта на крадците от предводителите на клана му. Затова и от столетия всеки се стремеше да избягва колкото е възможно територията на “прокълнатите” и никой не говореше за тях.

В бягството си по пътя Ивал се бе отклонил, за да заблуди евентуални преследвачи, колкото и невероятно да му звучеше идеята за такива и бе навлязъл в някаква гориста местност на около половин ден път пеша от пътя за да пренощува. Не знаеше нищо за мястото, и затова реши да запали малък огън за да прогони зверовете, които можеха да обитават по тези краища, дори и риск да бъде забелязан от пътя.

Обикаляйки за дърва за огрев, в тъмното не бе видял малката дупка в земята и така бе паднал в пещера, или поне така му се струваше в началото. Когато очите му свикнаха с тъмното, успя да забележи зиданите стени и дупките със скелетите в тях. Реши, че няма опасност някой от скелетите да му налети през нощта и се приготви да си ляга, когато нещо в далечния край на залата привлече вниманието му…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>