Роман “Три Свята” – Сънища

Сърцето на Дар се пръскаше от напрежение. Беше седнал в сламеника, който използваше за легло последните месеци, целия в студена пот. Цяла седмица вече не можеше да поспи спокойно повече от няколко минути. Още със затварянето на очите си, пред него първо излизаха картини на ужасяващи същества, на отвратителни и кървави убийства, и на гняв… Гняв така изпепеляващ, че събуждаше у него неподозирани сили.

Това не беше обаче нещото, което му пречеше да спи. Всяка вечер започваше с тези видения, но след това следваха сънищата…

Всяка нощ сънуваше два съня, един след друг, винаги в същия ред. Всяка нощ в продължение на една седмица те идваха все едно някой или нещо му ги пращаше, и всеки път всичко изглеждаше толкова реално, че си мислеше, че това се случва наистина. Въпреки че до болка познаваше и бе запомнил наизуст какво ще се случи във всеки един момент, почнеше ли да сънува, съзнанието му не помнеше нищо друго  от сегашното му ежедневие, освен кой е и какво умее с двете си ками.

След картините с чудовищата веднага като че ли нещо го пренасяше на улицата в родния му град, където бе отраснал и където бе изживял толкова много. Вече не бе момче, не бе дори и младеж. Въпреки че от стъклото на витрината на близкия месарски магазин го гледаше съвсем непознат мъж, Дар усещаше, че това е самия той, но вече възмъжал. Чувсташе силата си, бе уверен в нея и знаеше, че почти няма равен нему сред смъртните. Дори и да не се брояха безбройните белези по тялото му, в самия поглед на мъжа, гледащ го в огледалната повърхност на витрината се усещаше нестихваща воля за живот и опита на излезлия победител в безкрайни битки войн, готов да посрещне каквото му е отредила съдбата.

Докато се взираше в себе си, от другия край на улицата се чу тътен от падаща сграда и мощен рев. Този рев, гърлен и сковаващ тялото принадлежеше на нещо смътно познато, нещо древно, могъщо и смъртоносно. Втори тътен, и трети, и още един, и още един. И вече все по близо до него. Камите на Дар се оказаха в ръцете му, изникнали сякаш от нищото. Напрегнал всяка фибра от тялото си, той чакаше злото, което неумолимо се приближаваше.

От силата, с която бе ударена, последната рухнала сграда се разпадна на хиляди парчета. Отломки от каменните и стени се разхвърчаха на всички страни, като една падна точно на мястото, където допреди секунда бе главата му. Дар реши, че е време да действа. С няколко скока се озова на покрива на съседното до съществото сдание. И го видя – грозна, два пъти по голяма от волска глава, с шипове от началото на лъвската муцуна до края на дългата поне 5 човешки боя опашка, завършваща с огромен шип. Масивното, мускулесто тяло на звяра говореше за древна и огромна сила, а руините наоколо само подсилваха това предположение. Въпреки това той се движеше, сякаш по костите му нямаше тонове мускули. Но най-голямо впечатление на Дар направиха очите на звяра. Толкова приличащи на човешки, че почти можеше да се закълне, бе видял в тях искрата на мисълта, на доблестта и мъдростта. В следващия миг обаче срещу него гледаха две очи, напълно помрачени от жаждата за кръв, разруха и смърт. Вълната на умопомрачението бе отмила онова, което той сметна за добро, и на негово място се показа същността на съществото – чисто, ненакърнено, съвършено зло.

Дар познаваше силите си, затова и веднага разбра, че не може дори и да си помисли да застане лице в лице срещу звяра. Можеше единствено да разчита на по-малките си ръст и тегло на допълнителната лекота и бързина, която те му носеха. Реши да не чака, звяра все още не го беше забелязал, улисан в разрушенията, които сееше из града и това му даваше известно предимство. Направи кратка засилка от покрива на сградата, на която бе застанал и скочи към огромната глава. И разбра колко беше сбъркал в преценката си за бързината и ловкостта на съществото.

Опашката се завъртя, сякаш имаща собствен живот, независим от този на тялото, към което бе прикрепена и така го перна в гърдите, че го запрати право с камбанарията на близкия храм. Бе понасял и по-силни удари, но невероятната бързина на съществото го озадачи за момент, който едва не му струва живота. Още преди да се падне след удара с кампанарията, звяра вече бе до него и замахваше за втори удар с опашката, този път с шипа, директно целящ сърцето му. Само инстинкта му помогна да се помръдне с няколко пръста от мястото, където сега шипа остави огормна дупка в стената, откъртвайки камъни колкото главата му.

Постара се да не позволява повече на опашката да го достигне, като постоянно се движеше в близо до съществото и не давайки и възможност да удари отново. Направи няколко опита да нарани съществото, но камите му нямаха никъкъв ефект върху кожата му. Всеки удар сякаш намираше камък а не мускули и кости. Въпреки това продължи да упорства, но след около половин час на непрестанни атаки се отказа, подтикнат и от умората на битката, която бавно сковаваше краката и ръцете му.

В един момент на слабост обаче, звярът, който не показваше и най-малки признаци на умора и вече обърнал цялото си внимание към него успя да го уцели с един от ударите на дебелите си колкото волски каруци ръце. Уморен и неуспял да избегне удара, Дар бе просто смазан под тежестта му.

И точно когато вече бе готов да сподели участта на всички останали, които бяха погубени днес, усети нещо ново у себе си. Нещо бе предизвикало у него пристъп на нестихващ гняв, на изгаряща омраза към това същество. Докато досега той се биеше с него просто в опит да защото жителите на града си, сега единственото нещо, към което се стремеше бе да убива, да руши, да носи унищожение на всичко, до което се докоснеше. Сякаш вече не беше на себе си, а просто усещаше, че е вътре в тялото си и се наслаждава на болката, която причинява същото толкова много, колкото и на болката, която съществото причиняваше на тялото му. Вътре в тялото си, но без да има контрол над него. Вече не бе Дар, а нещо друго, нещо също толкова древно, зло и могъщо, колкото и звяра, с който се биеше. А може би и повече. С ехидна, почти луда усмивка Дар се отмести от линията на удара на съществото, и в същото време с един скок се намери на раменете му. Достатъчно бе само да докосне камите си до главата му и те влязоха в нея като топъл нож в масло. Докато огромното туловище се сгромолясваше на земята той отскочи, и може би поради странно желание на съдбата се приземи точно срещу витрината, в която допреди малко се гледаше. И когато вдигна очи към стъклото, видя причината за новооткриртите си сили.

От витрината го гледаха очи, изцяло черни и толкова дълбоки в своята празнота, че не можеше да се прочете никаква емоция в тях. Тялото му бе обгърнато в тънък слой сива прозрачна мъгла. Младежката физиономия, която бе имал по-рано бе отстъпила мястото на сериозно и мрачно лице, в което нямаше и капка милост. Станал бе Сянка….

….

Седеше на върха на кулата и наблюдаваше как останалите от вида му довършваха с камите си последните ланти в крепостта. Преди хиляди години точно лант, изпратен да го унищожи бе разрушил половината му роден град, бе отворил пред него вратите на Сенките, бе го направил това, което бе сега. Същества неподластни на магия, също толкова древни и някога толкова могъщи, колкото него и другите от вида му и единствено имащи страх от драконите, и то когато бяха сами срещу тях. Грубата си, първична сила черпеха от недрата на планетата. Някога горда раса на войни, преди няколко стотин години бавно, но мъчително паднаха под ударите на Древните и сега, превърнати в безмозъчни зверове по тяхна заповед нападнаха града.

Липсата на воля обаче ги бе направила уязвими, и Дар, заедно с другарите му, макар и вече по малобройни, се бяха справили със заплахата.

Седейки на върха на кулата, Дар се замисли. Колко ли още биха устояли срещу непоколебимата сила и древна мощ и магия на Древните. Толкова, колкото е нужно… Един път вече те бяха управлявали със страх, смърт и жестокост. Докато той и легиона бяха живи, това нямаше да се повтори!

Събуди се отново , плувнал в пот… Сънят се бе повторил. А дали бе сън наистина…?!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>