Роман “Три Свята” – Глава 1

- Момче е !!! – каза старицата, увивайки бебето в последните парцали, останали в къщата – как ще го кръстиш?
– Икалис – с едва доловим шепот промълви майката – Ще носи името на баща си.
Каскала умираше. Разбра го още в мига, в който започна раждането. Знаеше го отдавна, от времето когато я посети прастарата Етаниел, елфската пророчица, за която се говореше че е била свидетел на възхода и падението на империята на драконите, епоха, за която дори най старите елфи и джуджета говореха като за мит. Никой не знаеше кога точно е родена, но дори самите елфи говореха за нея със страхопочитание и достолепност.
– Денят, в който ме видиш за втори път, ще умреш – и бе казала старицата. И този ден се оказа денят, в който тя щеше да даде живот на сина си.
– Етаниел, заклевам те да се грижиш за … – последен дъх и след това тишина.
Погледа на Каскала остана завинаги вперен в сина и, сладко спящ в ръцете на древната елфка и изобщо неподозиращ, че вече е последния потомък на рода на Орлите…

**********************

Минаваше шестнадесетата година от раждането на наследника на Орловия род, но все още никой не знаеше за неговото съществуване. Етаниел умело бе успяла да убеди и четирите рода в смъртта на бебето, а с това и прекратяването на съществуването на най – могъщия от родовете. Вече шестнадесет години старицата се грижеше за бъдещия Могъщ, осигурявайки му най-добрите възможни учители за всеки род обучение.

Първи бе Ларет, първия измежду Могъщите, извел тъмните елфи до така лелеяната свобода и извоювал от подземните мерзки създания цялата Долна земя. Великия войн научи Икалис на изкуството на войната, показвайки му най древните техники за водене на близък и далечен бой и обучавайки го на всичко, което той самият знаеше за видовете стратегии и тактики за водене на война. Втори бе Де Ман – велик учител от расата на хората. Той показа на младия наследник мъдростите, до които се бе докоснал бродейки из вселената. Давайки му основите на трите науки – математика, история и най-важната – магика, Де Ман успя да въплати в младежа така необходимата за неговото бъдеще жажда за знание. С напредването на обучението си той успя да достигне и дори да задмине учителя си в математиката, а за останалите две показвапше рядка упоритост, макар и да не му се удаваха много. Трети и най важен от всички бе генерал Марат-Ка, великия Прокълнат, дал началото на „Епохата на битките”, довела до падението на неговата раса и до свободата на дракони, елфи и джуджета. Генералът показа на Икалис как да съчетава трите елемента на Пътя – воля, материя и самото време. Вещ пълководец и могъщ пророк Марат-Ка знаеше каква съдба бе отредена на последния от Орлите и не пестеше сили за да го подготви колкото може по добре, за да успее да извърши нещата, за които бе предопределен.

Много трудно успя Етаниел да призове, а след това и да поддържа духовете на тези отдавна мъртви мъже достатъчно дълго, че да успеят да предадат на момчето необходимите знания. Но най-важното тя сама му предаде. Разказа му откъде произлиза, за неговите родители, за произхода на неговия род и за роднинската му връзка с древния и отдавна изченал род на Драконите. Така момчето знаейки своята древна история се научи да уважава и да се гордее с рода си. А това беше много важно с оглед изпитанията, през които му предстоеше да премине…

Беше денят на трите изпитания. Всеки от четирите рода – Лъв, Вълк, Кон и Тигър бе излъчил своя кандидат, който щеше да опита да премине и през трите изпитания и да остане жив, заемайки с това позицията отдясно на Могъщия. След смъртта на повелителя на тъмните елфи той щеше да го наследи като следващия Могъщ.

Изпитанията целяха да елиминират кандидатите, които не бяха годни да се справят с тази отговорност. Живота в долните земи на бе никак лек за Тъмните елфи. След като овладяха по-голямата част от сегашните територии те трябваше да се организират много по – добре, за да могат да защитават новите земи. За тази цел Шестте тогава рода основаха деня на трите изпитания, който определяше единствения достоен да поеме бремето и отговорността да защитава милионите Тъмни елфи, заселили се в дълбините на майката земя. След толкова много време родовете намаляха до четири, след като двата най могъщи – Дракони и Орли влязоха в конфликт с останалите 4, довел до тяхното унищожение. Въпреки всичко обаче денят на трите изпитания продължи да се провежда, а изпитанията в него останаха същите….

– Тишина!!! – гръмовния глас на главния жрец на народа на тъмните елфи се разнесе из огромното помещение, използвано само и единствено за денят на трите изпитания.

Таванът му не се виждаше, подпрян от масивните сводове на базалтовите колони, така дебели, че две дузини от личната гвардия на Могъщия нямаше да успеят да ги обхванат с ръце. По тях личаха изсечени древни руни от времето на прокълнатите. Единствената светлина в залата идваше от огромен светилник, незнайно как вкаран и монтиран в залата. Веригата, на която бе закачен бе пусната отгоре и никой не бе виждал другия и край. Други 4 спомагателни вериги, всички също толкова дебели, поддържаха неподвижността на чудовищната лампа. Естествено, светлината не стигаше за голямата зала, но заедно с извисяващия се над всички присъстващи глас на жреца, бе напълно достатъчна да накара дори и невръстните бебета да замлъкнат и най – словоохотливите сред жените да престанат с така обичните си клюки.

След като злокобната тишина обви всичко наоколо жрецът продължи:

– Както всички знаете днес е денят на трите изпитания. Изпитанията, които ще ни донесът отговор на така чакания от всички въпрос. Родил ли се е най – после следвашия Могъщ. Нека всеки от четирита рода да посочи единствения достоен да се изправи пред изпитанията.

По традиция пръв излъчваше своя кандидат родът, чиято кръв течеше в сегашния Могъщ. А последния такъв бе Милакриус от рода на Тигъра. Затова първи напред излезе глашатаят на тигрите и съобщи:
– Великите Тигри избраха Кениън, син на Йелерах като единствен достоен да се изправи пред Великите Три.
Малка пауза, след това по предварително изтеглен жребии започнаха да излизат и да обявяват имената на своите избраници и останалите родове.
– Великите Коне избраха Мелох, син на Велес като единствен достоен да се изправи пред Великите Три.
– Великите Вълци избраха Итан, син на Перик като единствен достоен да се изправи пред Великите Три.
– Великите Лъвове избраха Лейла, дъщеря на Именах като единствена достойна да се изправи пред Великите Три.

При споменаването на последното име в цялата зала, с изключение на ъгъла определен за рода на Лъвовете настана смут. Всички обсъждаха изборът на най – благородния от родовете. Никога досега не се бе случвало подобно нещо. Никога досега в хилядолетната история на тъмните елфи никой от родовете не бе определял жена за кандидат, който да се изправи пред трите изпитания.

– Тишина, моля ви!!! – жреца се опитваше да вътвори ред в хаоса, внесен със съобщаването на кандидатът на рода на Лъвовете – Никъде в писаните и неписани правила и закони на тъмните елфи не е казано че жена не може да се опита да премине през трите изпитания. – добави той след като тълпата утихна – След като благородните лъвове са решили да повелят съдбата на тъмните елфи на една девойка, то значи тя има необходимите качества, за да се подложи на трите изпитания. Лейла от рода на Лъвовете – готова ли си да се изправиш пред великите три? – започна отново с ритуален напев жреца.
– Готова съм – кратко, но твърдо отговори девойката.
Едва 16 годишна тя бе висока колкото кандидатите на другите родове. Всеобщото мнение бе, че тя ще бъде следващата жена на Милакриус. Никой не очакваше такава изненада от страна на нейния род.
След нея се изредиха да потвърждават думите на глашатаите си всички кандидати. След като и Кениън потвърди участието си в изпитанията Синай зададе последния ритуален въпрос, след който щеше да обяви началото на изпитанията.
– Има ли други кандидати, желаещи да се подложат на трите свещени изпитания. – това бе по-скоро реклика, предшестваща завършващото изречение. От стотици години никой не смееше да се отлъчи от волята на собствения си род и сам да предложи канидатурата си.
Тъкмо когато жреца си отвори устата да обяви края на ритуала по показването на кандидатите в края на залата, зад всички участващи се появи съсухрена старица, която обаче всички познаваха и уважаваха, най-малкото заради годините и мъдроста и.
– Аз имам какво да кажа по този въпрос, ако великия жрец няма нищо против да ме изслуша.
Цялата зала се обърна да види кой си позволява да смущава церемонията. Когато обаче най близките елфи в залата разпознаха жената – всички се отдръпнаха да направят път на Етаниел и спътника и – младеж на около 15-16 годишна възраст, с мускулесто и пропорционално развито тяло. Лицето му бе спокойно, излъчващо благородство и мъдрост и успокояваше другите с погледа си. Не това обаче направи впечатление на заобикалящите ги. Най интересното във външността на непознатия бе косата му, или по точно две неща, свързани с нейната фризура. Тя бе дълга до кръста, вързана по маниер, използван само от един от родовете, считан за изченал от преди 17 години. Този род бе рода на Орлите. Още по необяснимо обаче бе защо странника си бе позволил да боядиса краищата на косите си в небесно синьо, наподобявайки изчезналия от хилядолетия и най велик и могъщ от родовете – този на Драконите. Единствени те имаха коса, която бе естествено синя в краищата си.

– Владетели на родове – уважаеми присътващи членове на 4-те велики рода, велики Синай – гробно мълчание настъпи в залата още с първите думи на прастарата елфка – днес е денят, в който кандидатите на всички родове ще опитат да станат наследници на Великия Милакриус. Както всички знаят тук са се събрали кандидатите на всички родове, без два – тези на Орлите и на великите Дракони. За рода на великите знаем, че е изчезнал преди хилядолетия и само части от тях са били откривани у членове на някои от другите родове – доказателство, че всички 5 останали рода произлизат от Драконите. А какво можете да ми кажете за рода на Орлите, забравен от вече 17 години.
– Орлите дръзнаха да окупират властта над тази земя в момент, когато това бе недопустимо – стария Перик гласно изрази мнението на останалите родове – Всички знаят че никога един род не е управлявал тези земи самостоятелно, а и никога няма да бъде позволено това д се случи отново. Затова ние се надигнахме и прогонихме тираните от земите ни, обричайки ги на гибел.
– А какво ще кажеш за сегашното управление братко Перик – отвърна старицата. Твърдиш, че не може един род да управлява земите ни, но какво правят Тигрите в момента. Всички по-важни постове са заети от техни наместници. – при тези думи Етаниел стрелна с поглед Великия, който обаче не отвърна с нищо и изобщо не показа капка чувство в погледа си.
– Сега е различно.
– Нима!!! – а може би си така благосклонно настроен към сегашното управление само защото след унищожението на Орлите рода на Вълците получи лъвския пай при разпределнието на техните земи и имущество. А всички знаем колко богати бяха те…
– Това е минало вече – намеси се главния жрец на тъмните елфи – Тук сме се събрали, за да подложим кандидатите на трите изпитания и да определим следващи велик, при положение, че някой от тях успее да оцелее след това. Не разбирам каква връзка може да има появяването ти заедно с този самозван странник с великите три?
– Прав си жрецо, но само за това, че нещата, споменати от мене трябва да се обсъдят на друго място. А сега.. – както всички от тук присъстващите знаят и както ти посочи в твоята встъпителна реч право на участие в трите изпитания имат кандидатите на всички родове и това е неоспоримо. Затова искам да представя на всички и един от двама то оцелели след клането над Орлите преди 17 лета – Наследника на Орловия род, потомъка на великите дракони – Икалис, син на Икалис и Каскала.

При споменаването на рода на Икалис от тълпата се чуха всякакви коментари. Едни искаха да се прогони незабавно самозванецът. Други стигаха дори по-далече, искайки унищожението му. Единствено от рода на Лъвовете и отчасти на Вълците останаха равнодушни с появата на наследника на Орловия род.
– Мислите че съм самозванец – гласът на младия Орел бе спокоен, плътен и силен. Мислите че съм боядисал косата си, за да приличам на нашите предци. Е, аз съм готов да се изправя срещу всеки и да му докажа, че съм итински драконов син. Има ли желаещи!!!
– Това не е необходимо, а и залата на трите изпитания е свещено място и всякакви битки, освен тези, включени в изпитанията са абсолютно забранени. Боговете наказват всякакво светотатство със вечно прклятие – жрецът бе възвърнал спокойното си и безизразно лице – Както всички отлично знаят последните два пръста от дължината на косата на драконовите потомци винаги остава с цвета на небето, независимо от дължината на самата коса…

Още неизрекъл думите си дългите коси на младежа се свлякоха на земята, изрязани от камата на Икалис. Мигновено последните няколко пръста от оставащата коса станаха отново небесно сини. Очите на всички присъстващи се разшириха до болка. Никой не очакваше такова развитие на събитията. И четирита рода очакваха кандидатите им да се подложат на изпитанието и никой да не го завърши, защото от много години дори по силни и могъщи кандидати бяха падали мъртви опитвайки се да преминат през великите три. Сега настроенията на бяха по различни. Предния път всеки от родовете бе подбрал най добрите си кандидати и те се бяха провалили. Не че това омаловажаваше постиженията на сегашните кандидати, но никой от владетелите не мислеше че кандидатът избран от него ще постигне нещо запомнящо се тази година.
Единствено Именах, владетеля на благородните лъвове таеше надежди за дъщеря си, но за всеки случай бе готов да се притече на помощ на момичето в случай, че се наложеше. Разбира се това щеше да означава срам за рода му, но той бе готов да понесе всичко, стига това да не доведеше до гибелта на най-малкото му и единствено останало живо дете. Дълго той я бе увещавал да не участва в подборните състезания на рода, който определяха кандидатът, но момичето бе упорито…
– Също като мен – помисли си владетелят – но няма занчение какво си мисли тя и какво ще последва. Ако и косъм падне от главата и ще се намеся…
Нещо прекъсна умисления владетел. Като мълния връхлетя върху нищо неподозиращия Икалис наемния убиец. Само Именах, ветеран от много битки и мнократен шампион на боините състезания на великия успя да проследи движенята му. „Явно някои е пръснал много злато за да не може момчето да участва в изпитанията.„ – помисли си той…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>