Доверие

Доверието е нещо, което се печели трудно, но се губи лесно. В работа среда то е особено важно ако искате да оставите следа сред колегите си, дори и да не работите вече там.

През годините съм се научил да уважавам и да се доверявам колегите си, или поне тези, които са го заслужили. Винаги носи позитиви да знаеш на кой човек можеш да имаш доверие и винаги трябва да се стремим да не прекрачваме границата, която ще доведе до загуба на доверието, което сме си спечелили у колегите.

Доверието има две страни – лична, и професионална. И двете са свързани и неразделни, защото без едната, другата не може да съществува. Това, че сме изключителни професионалисти, че сме се издигнали в кариерата, не означава, че трябва да се държим на работното си място все едно сме си вкъщи. Всяко работно място има среда на колегиалност, на доверие и взаимно уважение. Трябва да намерим тънката линия, която в тази среда разделя личното пространство на колегите ни от професионалното такова, да го уважаваме и да се стремим да не го пресичаме.

Всеки от нас има праг на търпимост за всяко нещо, което не му харесва. Особено ако работим в офис, който е с голямо отворено пространство с много места, много трябва да внимаваме с колко лични неща споделяме, колко силно говорим и как се изразяваме. не е достатъчно само да обсъждаме професионалните и работни теми с нормален тон, но трябва и чисто човешки да се отнасяме по същия начин. Личните разговори не са лошо нещо, но когато ги обсъждаме често на работното си място и в работно време, това поражда въпроси, на които няма как да отговорим. Няма проблеми да разчупваме скучната работна атмосфера с някои виц или случка, но всичко трябва да е с мярка, защото без дори да го знаем, може да попречим на някой колега, който в същото време се опитва да се концентрира върху дадена задача.

Винаги, когато можете, поставяйте нуждите на колегите си над вашите. Това е принцип, който ме е водил постоянно в кариерата ми до момента. 10-те минути, или 20-те, или дори този един час, който ще загубите, решавайки някой проблем на колега или помагайки му да го реши сам, е време, което за мен се връща десетократно.

Никога не омаловажавайте работата, която даден колега е свършил. Елементарно за вас нещо може да е коствало часове или дни да бъде направено.

Доверието се печели, но се и дава. Винаги бъдете оптимисти и давайте втори, а понякога и трети шанс. Понякога има дни, в които просто не му е ден на човек, но дова не означава, че той е по-малко професионалист.

И на последно място, но може би един от най-важните уроци, които съм научил, е че трябва да можем да поемаме отговорността, както за вече свършени неща, така и за такива, които сме поели ангажимент да свършим. Направили сме грешка, която е коствала много на компанията ни и на даден човек от нея, без значение дали е колега или наш мениджър. Признаваме грешката и правим всичко възможно да не я допускаме повече. Поели сме ангажимент да помогнем на колега с нещо малко, което обаче за неговият проект е жизнено важно. Плануваме си така нещата, че да приключим с работата си и да ни остане време да му помогнем.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>