Monthly Archives: March 2014

Освобождение

Освобождение…

една дума, която кара всеки Българин, без значение дали само по душа, или по паспорт, винаги да свързва термина с едно единствено нещо – борбата на българския народ да се освободи от оковите на османската империя, да погледне нагоре към небето, напред към бъдещето, и назад към вековните български традиции и неугасващи спомени за величието на българската държава по време на различните български царства.
Застанал съм на спирката на хотел Плиска в София, последната българска столица, и забелязвам как в автобуса, от който току що съм слязъл, се опитва да се качи възрастна жена. Нисичка е, тежичка е, възрастна е, и очевидно и е трудно, защото не можа да се качи само стъпвайки по стълбите на автобуса, но се опита да си помогне с ръце, набирайки се за дръжките на вратата. Не успя… Залитна и за малко да падне от последната, най-долна стълба на асфалта. Притичах да помогна. Докато стигна до там, отвътре едно момче и бе подало ръка, но виждайки че тя не може да се захване, я подхвана и започна да и помага да се качи в автобуса. Беше успял да изправи жената когато стигнах, и заедно успяхме да я качим на автобуса. Вратите се затвориха, автобуса продължи по маршрута си, а аз направих няколко крачки и се качих на тротоара. Ходом, погледа ми срещна лицето на колежка от работата. Физиономист съм и много пъти съм я виждал на точно тази спирка, пътува с авъобус 84 най-често. Дали тя ме е разпознала не знам. Симпатично момиче, но погледа и в този момент, когато срещна моя, бе това, което запомних и с което ще я запомня…

Празен поглед – поглед, неинтересуващ се от нищо друго, което става около притежателя му. Поглед, който мисли само как да изкара предстоящия пореден сив, работен ден. Поглед без чувство, без емоция, без състрадание или изказващ каквато и да била наченка на разбиране към ставащото наоколо.

Всяка сутрин преди да тръгна на работа, пиещ сутрешното си кафе, и гладейки си дрехите, гледам определен сутрешен блок. Напоследък, основната тема винаги е свързана с политиката. Противопоставянето на този с онзи, този бил казал това, онзи му опонирал онова, всеки плюе по някой друг, без значение дали този човек го заслужава. Без значение дали човека е друг политик, експерт(български или международен) в своята сфера, просто обикновен българин, богат или беден… ако не е казал нещо, което вреди на интереса на говорещия или групата от хора, които са представени от него, то той е заклеймяван като враг Божи. Без факти, говоренето на глупости и използването на масовите медии и голямата им аудитория носят на тези празни приказки огромна сила. Силата на армиите на Александър Велики, Цезар, Цар Симеон Велики, Чингиз Хан и Наполеон взети заедно.

И хората в малката световна локва, наречена моята Родина България вярват. И хората, лъгани, манипулирани и експлоатирани от същите тези, който говорещия представлява, вярват на всичко, и продължават да им гласуват доверие. Хората, които дават мило и драго за внуците и децата си, но слагат 30 лева увеличение на пенсиите си преди тях и това, за което се борят и което искат да постигнат, продължават да им гласуват доверие. Хората, мислещи, че 50лв, малко храна и мноооооооого обещания по избори ще им оправят живота и чакат ли чакат това да стане, та чак то следващите избори, до следващите 50лв, малко храна и мнооооооооого обещания.

В четвъртък ходих на мач. Играеше се мач 1/16 финал от втория по сила футболен турнир в европа. Играеше Българския футболен шампион и отбор от Италия. До този момент, за последно български отбор бе играл в елиминационна фаза на такъв турнир преди близо 10 години. Отборът тогава беше Левски. Мачът сега се играеше на националния стадион “Васил Левски”. И на мача имаше фенове на същия този футболен клуб Левски, които бяха дошли с единствената цел да викат против Българския шампион. Които обиждаха футболистите, останалата част (около 30 хиляди души) от хората, дошли да се насладят на футболен спектакъл и подкрепящи Българския отбор и България като цяло. На следващия ден четох интервю на председателя на националния фенклуб на футболен клуб Левски, в което той каза, че няма нищо лошо в това, което тези хора са правили… Един ден преди мача прочетох статус в социална мрежа на един мой приятел и бивш колега, в което той изразява подобна позиция, наричайки хората на стадиона сеирджии, турци, рязани, само защото са решили да посетят и да подкрепят Българския футболен шампион, без значение от своята собствена клубна принадлежност… И той също фен на футболен клуб Левски…Вчера прочетох, как дядо на 78 години, инвалид и без два крака, заклет фен на футболен клуб Левски е заявил на сина си, че иска да му купи билет за следващия мач на Българския шампион в този турнир, и че се срамува от тези хора, с които дели любовта си към футболен клуб Левски…

Тъжно…

Като си припомня някои от великите моменти от Българската история, за какво са живяли и умирали толкова много Българи(по душа и паспорт). Хора, за които думите

РОДИНА

ПАТРИОТИЗЪМ

ЛЮБОВ

ЧЕСТ

ЧЕСТНОСТ

СЕМЕЙСТВО

БАЩА

МАЙКА

ДЯДО

ГОСПОД

ДОБРО

И СВОБОДА

са значели толкова много. И като се сетя за дните, в които живея аз. За дните, в които всички тези думи започват все повече да губят значението и смисъла си. За дните, когато тези думи няма да ги има.

И ме е срам, че живея в такова време…

Срамувам се, че живея с такива хора…

Срамувам се, че не правя достатъчно, за да ги променя…

Срамувам се, че аз и тези като мен ставаме все по-малко…

А дали…

Дали ставаме по-малко, или с всяка изминала минута, с всеки изминал сутрешен блок, с всеки футболен нехранимайко, с всеки празен поглед ставаме повече, и повече, и повече…

До степен, в която на 3-ти март няма да говорим за освобождението от османско робство, а ще говорим за освобождението на мислите си от оковите на скота, за освобожденито на доброто, за освобожденито на тези малки и невзрачни думички, за които са дали живота си предците ни и за които за нас е закон и чест да отстояваме и да се борим.

Помислете за собственото си освобождение, “О неразумнии….”, помислете, с какво сте помогнали за освобождението и ако не сте, помислете, с какво можете да помогнете.

Не мислете за днес, не мислете за утре, не мислете за след седмица, месец, година дори. Мислете за след 10-15, дори 20 години, дали децата ви ще ви запомнят с парите ви, или ще запомнят, че сте помогнали на възрастна жена да се качи на автобуса…

Честит празник Българи!

Честито освобождение България!

Помнете кои сте, и от къде идвате!